Законът за целостта: когато видиш себе си като завършен свят

Законът за целостта: когато видиш себе си като завършен свят

Божествената светлина е у всеки човек, когото срещам. Това не е метафора – това е истина. Под пластовете на съмнения, страхове и роли, които животът ни налага, блести една същност – сияйна, невредима, неподправена. Когато започна да я виждам в другите, започвам да я разпознавам и в себе си. Законът за целостта ни напомня, че не сме тук, за да бъдем „поправяни“ или „усъвършенствани“. Ние сме тук, за да си спомним, че сме цялостни. Не липсва нищо – просто част от истинската ни същност е скрита зад забравата. Възстановяването не е процес на добавяне, а на разкриване.
Да живееш в съгласие със своята целост означава да спреш да се сравняваш, да спреш да вярваш, че трябва да докажеш стойността си. Тя е даденост. Както всяко дърво не се опитва да бъде друго, така и ние сме поканени просто да бъдем себе си – в пълнотата, силата и уникалността си. Оставям собствената ми светлина да огрява ярко всичко, което виждам. И колкото повече светлина давам, толкова по-ясно става онова, което е било скрито. Законът за целостта работи тихо, но мощно – с всяка проява на състрадание, с всяка прошка, с всяка капка приемане.
Истинската целост не означава съвършенство, а завършеност. Означава да приемеш и тъмното, и светлото в себе си, и да знаеш, че всичко това си ти. И че всяка част от теб има своето място, своето послание, своята мъдрост. Целостта не е крайна цел – тя е състояние на съзнание. Тя се появява, когато спреш да се бориш със себе си и започнеш да се срещаш със себе си. Когато обърнеш внимание на вътрешния глас, който тихо шепне: „Всичко е наред. Ти си точно където трябва да бъдеш.“

Целостта не се доказва – тя се помни

Живеем във време, в което обществото ни казва, че винаги нещо ни липсва. Още една способност, още едно качество, още една диплома, връзка, признание. Но Законът за целостта не подлежи на такива условия. Той заявява: ти си вече достатъчен. Сега. Такъв, какъвто си. Когато започнеш да гледаш на себе си с очите на Любовта, не само себе си виждаш различно – и светът пред теб се преобразява. Целостта е като огледало – щом се осмелиш да я видиш в себе си, ще я забележиш и у всеки, когото срещнеш.
Животът няма нужда да бъде битка – може да бъде припомняне. Всеки път, когато кажеш „да“ на себе си, когато избереш да се обичаш такъв, какъвто си, правиш най-големия жест на духовна смелост. Защото тогава се освобождаваш от нуждата да бъдеш „нещо друго“.

Целостта е дар, който разпознаваш в тишината

Когато спреш да се питаш „Какво ми липсва?“ и започнеш да се запитваш „Какво вече имам?“, тогава се отваряш за чудото. Целостта е тук. Не в бъдещето, не след успех, не след промяна. А сега – в дишането, в сърцето, в простото „Аз съм“.
Бъди този, който си – без извинения, без преструвки, без бягство. Носи своята светлина с гордост и нежност. Защото когато един човек се осмели да бъде цял, той вдъхновява и другите да се завърнат у дома – в собствената си душа. Законът за целостта не очаква от теб да се променяш. Той само ти напомня, че вече си целият свят – просто си забравил. И сега е време да си спомниш. 

Публикуване на коментар

0 Коментари