Законът за светлината: когато любовта се превърне в сияние

Аз съм Божествена светлина и любов. Това не е просто позитивна утвърждение – това е духовен факт. Всеки от нас носи вътре в себе си искра от първичната Светлина, сътворила вселената. Тази светлина не може да бъде потъмнена от страх, болка или загуба. Тя е там, дори когато ни изглежда, че сме сами. Озарявайки света, моята светлина помага на всички. Тя не избира – тя обгръща. Светлината не пита кого да освети. Тя просто свети. И точно в това се крие силата на този закон: когато позволим на вътрешната си светлина да блести, не само себе си осветяваме, но и света около нас.

Всички се стремим да разгърнем пълния си потенциал в този живот и всички сме взаимносвързани. Представи си живота като огромна мрежа от светлинни точки – всяка една от тях е човешко сърце. Когато едно започне да сияе по-силно, то запалва и останалите. Така Законът за светлината се разгръща чрез всеки жест на доброта, всяка прошка, всяка утеха. Светлината е енергия, но и съзнание. Тя не се нуждае от доказателства. Тя не се нуждае от сцена. Тя просто е. Когато се отворим за това присъствие, в нас се случва нещо велико – ставаме носители на промяна, без да се опитваме да променяме когото и да било.

Светлината не е просто противоположност на тъмнината. Тя е онова, което разкрива смисъла на всичко. Когато сме в тъмно помещение и запалим свещ, не тъмнината изчезва – тя се трансформира. Това прави и нашата вътрешна светлина – преобразява болката, страха, объркването. Когато живеем с тази светлина, думите ни лекуват, погледът ни носи топлина, присъствието ни вдъхва мир. И не е нужно да правим нещо специално – просто да бъдем себе си, с отворено сърце. Светлината си пробива път през всички съмнения, стига да ѝ позволим.

Светлината не се крие – тя чака да бъде пусната

Животът често ни подлага на изпитания, в които се чувстваме помрачени. Но Законът за светлината ни напомня: не си изгубил светлината си – просто си я забравил. Тя не е угаснала. Тя те чака. В мигове на тишина, в сълза, в песен, в изгрев. Всяко живо същество копнее за светлина. Тя е източникът на живот, както и израз на Божественото в нас. Да дадеш светлина – това е акт на любов. Да приемеш светлината на другия – това е акт на смирение. А да се превърнеш в светлина – това е акт на просветление.

Когато започнеш да живееш с намерението да бъдеш светлина, нещата около теб се подреждат. Случайните срещи стават съдбоносни, трудностите – уроци, болката – портал към дълбоко пробуждане. Светлината ти не те прави безгрешен – тя те прави истинен.

Да бъдеш светлина не означава винаги да си позитивен, нито да си перфектен. Означава да бъдеш буден, състрадателен, отворен. Да избереш отново и отново любовта, дори когато светът изглежда груб. Да продължиш да вярваш, дори когато нещата изглеждат безнадеждни.

Разговор с Висшия Аз

Зодиакални двойки без думи

Черното море – тайни и легенди

Когато светиш, помагаш на другите да си спомнят кои са

Светлината не е самотно преживяване – тя е връзка. Колкото повече светиш, толкова повече вдъхновяваш и другите да светят. Ти ставаш фар в тъмнината – не като някой, който води, а като някой, който присъства. Истинската светлина не осъжда, не променя насила, не настоява. Тя просто излъчва. И с тази простота тя преобразява. Това е и дълбоката мъдрост на Закона за светлината: не е нужно да разбираш напълно – достатъчно е да се отвориш. Светлината ще направи останалото.

Светлината е зов. Не към действие, а към пробуждане. Не към борба, а към съществуване. И когато се осмелиш да бъдеш светлина, светът около теб вече не е същият. Тъмнината не те плаши, защото вече си източник на светлина. А това променя всичко.